предурèчен, -а, -о, прил. Поет. Предопределен, предначертан. И се мъча в бъднини да схвана / смъртния си предуречен ден. К. Христов. Ръката / на провидението по предуречен път / отвеждаше и тях, обречени на смърт. П. П. Славейков.