предусèщам, -аш, несв.; предусèтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Усещам предварително, отнапред. Аз видях огненото лице на смъртта, предусетих резливата болка от ножа, топлината на бликнала кръв — и мраза на впит меч. Н. Райнов. Андрея предусещаше с вярното си сърце, че неговият приятел се бори с някаква голяма мисъл или с някаква душевна болка. Дим. Талев. || Предчувствам. Стрина Венковица от по-рано още предусещаше, че сега нещо ще стане, че може би ще се открие чаканото. Влайков. предусещам се, предусетя се страд.
|