прежàлвам, -аш, несв.; прежàля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Преставам да жаля, да скърбя за някого или за нещо. Ти ми си, синко, едничък, / едничък още мъничък. /... / Как ще те майка прежали / да идеш, синко, с татка си, / хайдутин като ще станеш. Ботев. Дълбока беше скръбта по Апостол и още никой не можеше да го прежали. Д. Немиров. Той прежали изгубените пари. прежалвам се, прежаля се страд.
|