прежỳрям, -яш, несв.; прежỳря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. За слънце — силно припичам. Ярко прежуряше августското слънце и гореше всеки подрастящ стрък, всяка крехка зеленинка. Ц. Церковски. Ручок дохажда и слънце-пламък / прежуря, пали дърво и камък. Яворов.
|