през предл. 1. За означаване, че нещо пробива някаква материя или че нещо прониква някъде, промъква се между много предмети. През завесата на хотелския ми прозорец прониква слаба виделина. Вазов. През водата се виждаха всички камъчета на дъното на вира. Йовков. Процеждаше се вода на тънки струи и през покрива на колибата и през набързо дигнатите навеси. Дим. Талев. През дупките на затворените кепенци влизаха игриви слънчеви лъчи. Елин Пелин. На салона се появи един млад и гиздав офицерин, който премина бързо през тълпата. Величков. 2. За означаване, че се преминава, прекосява нещо напряко. Аз зная, майко, мил съм ти, / че може млад да загина, ах, утре като премина / през тиха бяла Дунава! Ботев. Потеглихме през върха Алабак за Чепино. Ал. Константинов. Ние следвахме пътя си през урви, стръмнини, повечето покрити с дъбови гори. Вазов. Пътят му беше през село, / а той го мина край село. Ц. Церковски. Огнянов вървеше на запад, без пътека, през лозята. Вазов. Рекичката тече през селото. Пътеката минава през ливадата. || При съществителни, които означават път, улица и др. — за означаване по продължение на какво става действието; по, из. Жетварките се отбиха в друга посока, влязоха в Сувидол през долния път. К. Петканов. Вървяха на посока, те минаха през разни улици и излязоха на главната. Вазов. Минах през най-прекия път. 3. За означаване, че известно действие се извършва над нещо. Врабчетата прехвръкваха през главата му безмълвно и кацаха по пътечките за храна. Вазов. Пресегнах през плета да си откъсна череши. 4. За означаване, че нещо се поставя, слага, стои върху друго нещо или около него; на, върху, около. А аз ще либе прегърна / с кървава ръка през рамо. Ботев. Всички бяха с пушки, с нанизи патрони през гърди. Вазов. Няколко подранили дечица с торбички през рамо бързаха към училището. Дим. Талев. Той я хвана през кръста и, като я, подкрепяше нежно, каза бащински. Елин Пелин. 5. За означаване, че нещо става или се намира от другата страна на друго нещо; оттатък, отвъд. Оттатък през реката се издигаха високите бели сипеи. Вазов. Къщата им беше през улицата. 6. За посочване на разстояние от едно място до друго. Те бяха през една къща съседи. Вазов. И нея дойдоха да искат сватбари / през девет села във десето. П. П. Славейков. 7. За означаване на период от време, когато става или се извършва нещо; в продължение на. Малко добрини, малко светли минути бяха видели през живота си тия хора. Йовков. Дъждът валя и през нощта, и на другия ден. Д. Добревски. Те бяха действали, може би, на разни места през време на въстанието и взаимно се сърадваха, че се срещат пак живи и здрави. Величков. Стопанин доволен хамбарите пълни, / да има запас за през цяла година. Ем. п. Димитров. || За посочване на определен момент от време, когато става или се извършва нещо; по времето на. През нощта един гръм в стаята му разбуди съседите на неговата къща. Вазов. През първите години Павел си дохождаше често в отпуска. Елин Пелин. Беше вече единадесет часа през нощта. 8. За означаване на интервала от време, в който се повтаря нещо. От селото долу ни казаха, че през ден през два мечката все дохождала да граби овни. Д. Немиров. Всеки си идва през година през две да види къщата си, да види людете си. Дим. Талев. 9. За посочване, че известно действие става по времето, когато се извършва, трае друго действие; по време на. Той продължаваше да спи, но през съня си, без да се събужда, усещаше, че го заобикаля някакъв неопределен шум. Г. Райчев. И тя тръгна напред през дъжда и лапавицата. Вазов. Кунка се усмихна през сълзи. Светна обичливото ѝ лице, мръднаха тихо малките ѝ устни. Елин Пелин. 10. При глаголи бия, удрям, пляскам за означаване обекта, пряко който става действието; по. Удрям го през лицето. Не посягай, че бият през ръцете. Бият през краката. □ Един през друг — в надпревара, бързо. Всички грабнаха раниците и пушките си и един през друг избягаха навън. Йовков. От всички страни, по всички пътеки идат хора един през друг. Елин Пелин.
|