презрèние, мн. няма, ср. Чувство и отношение на омраза и незачитане към нещо, което се смята за недостойно, долно, жалко; презиране. От погледа ѝ се струеше презрение, просмукано с хаплива насмешка. А. Гуляшки. Изпитвам презрение към предателите. || Отнасяне с пълно незачитане, пренебрежение към нещо; презиране. С майчино си мляко всуках аз, / презрение към бедите. П. П. Славейков. Презрение към смъртта.
|