преклàням, -яш, несв.; преклоня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Навеждам, превивам нещо надолу; свеждам. О, български славни войнико, / прекланям чело пред ликът ти. Вазов. прекланям се, преклоня се страд. □ Прекланям глава — покорявам се. Преклонената главичка остра сабя не сече. Вазов. Научил се да му прекланят глава, да му подлагат гръб. Йовков.
|