преклàням се, -яш се, несв.; преклоня̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Изразявам почит, възхищение към някого или към нещо. Прекланям се пред делото свещено / на ваши труд упорен и без шум! Ем. п. Димитров. Той е гений... Аз му се прекланям. Йовков. 2. Покорявам се. Евгени бе се показал твърд, не се преви, не се преклони. Дим. Ангелов. Селяните трябваше да се преклонят пред силата и да не помислят за бягство. Ив. Хаджимарчев. 3. Остар. Навеждам се, превивам се надолу; свеждам се. И над тях се прекланяха / горските клонове. Вазов.
|