прекрàсен, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който е много красив, извънредно хубав. И самодиви в бяла премяна, / чудни, прекрасни, песен поемнат. Ботев. Склоновете са покрити с прекрасни девствени гори. Вазов. Беше прекрасен зимен слънчев ден, заснежената гора беше приказно красива. Дим. Ангелов. 2. Който притежава извънредно ценни качества. Там се появиха неговите прекрасни етюди за Мицкевича, Виктор Хюго и други поети. Величков. Да закипи трудът свободен и прекрасен, / животът да навлезе в новия си път. Багряна. Прекрасна младост. 3. Твърде добър. Прекрасен случай. Прекрасни условия. □ Един прекрасен ден (книж.) — ден, в който се случва нещо по-особено. И един прекрасен ден, след като свърши занятието си в училището, учителят се върна у дома си, легна и умря. Елин Пелин.
|