прекратя̀вам, -аш, несв.; прекратя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Преставам да върша нещо започнато, преди да съм го завършил напълно; спирам, прекъсвам, преустановявам. Сали Яшар прекратяваше отведнъж всяка работа и затваряше работилницата си. Йовков. Противниците се бяха вече опознали. Те можеха всеки миг отново да прекратят огъня и поведат преговори за разбирателство. Ив. Хаджимарчев. 2. Турям край на нещо; прекъсвам. Каква приятна разходка направихме, — продума ниско Дончо, за да прекрати неловкото мълчане. Вазов. Уморени лица и възпалени очи чакаха звънеца, който щеше да прекрати най-сетне безкрайния работен ден. Дим. Димов. прекратявам се, прекратя се страд.
|