прекрàчвам, -аш, несв.; прекрàча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С крачка преминавам през нещо. Пленникът прекрачи прага и се намери в полутъмна, ниска стая. Ст. Загорчинов. Той се накани да прекрачи широката бразда, но остана неподвижен. К. Петканов. Той прекрачи тромаво краката на седящите и излезе напред. Д. Добревски. 2. Правя, изминавам няколко крачки. „Поща“ — отговори раздавачът, влезе в стаята, прекрачи до леглото, подаде едно писмо. Ал. Константинов. 3. Прен. Престъпвам някаква норма, нещо установено. Мярка да знаете, да не прекрачите закона. А. Страшимиров. прекрачвам се, прекрача се страд.
|