прекъ̀ршвам, -аш, несв.; прекъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Кърша нещо на две части, на две половини; пречупвам. Пък ако рече някой да ме задържи, ръката му ще прекърша. Дим. Талев. 2. Отделям с кършене; откършвам. Ще прекършим върхарите на лозата. прекършвам се, прекърша се страд. □ Прекършвам думата (волята, хатъра) някому (разг.) — не изпълнявам искането, желанието на някого.
|