прекъ̀свам, -аш, несв.; прекъ̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прекъ̀снат, св., прех. 1. Раздвоявам с късане, рязане и др. В процеса на артилерийската подготовка пионерните части ще прекъснат кабела. П. Славински. 2. Преставам да върша нещо започнато, преди да съм го завършил напълно, правя да престане да се върши нещо; прекратявам, преустановявам. А сиромахът се сви пак в навалицата, като прекъсна риданието си с висока въздишка. А. Страшимиров. Но в този същи миг воденичарят прекъсна тананикането си. Вазов. 3. Турям край на нещо; прекратявам. И аз не съжалявам, че прекъснахме веселието. Влайков. Те избягваха да нападат нощем и дори прекъсваха започнала вече битка, щом паднеше мрак над земята. Дим. Талев. Най-после Владиков прекъсна мълчанието си. Вазов. На първо време той прекъсна всякакви агитации. Влайков. 4. Преставам, спирам. И работата не прекъсва нито за минутка докато бетонобъркачката да бъде поправена. Г. Караславов. 5. Попречвам на някого да се изкаже докрай; пресичам. Капитанът изслуша стареца, без да го прекъсне. Йовков. Тя започна да говори припряно и бързо, като че се боеше да не я прекъснат. П. Спасов. прекъсвам се, прекъсна се страд.
|