прèлестен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е изпълнен с прелест; много красив, прекрасен, очарователен, омаен, пленителен. Гледката беше прелестна въз тия чудни планини. Вазов. Наистина, прелестна е цъфналата роза, но ще ли има някой смелост да отрече прелестта и на неразцъфтяната розова пъпка? П. П. Славейков. О, хубост дивна, прелестно видение, / що къпеш се във лунните лъчи. К. Христов.
|