прелѝвам, -аш, несв.; прелèя, -èеш, мин. св. преля̀х, прич. мин. св. деят. преля̀л, -а, -о, мн. прелèли, прич. мин. страд. преля̀т, -а, -о, мн. прелèти, и преля̀н, -а, -о, мн. прелèни, св., прех. 1. Прехвърлям, пресилвам течност от един съд в друг. Янко само току слизаше в мазето, току се качваше при тезгяха, сипваше нещо, разливаше, преливаше и никого не поглеждаше. Елин Пелин. Преливам кръв. || Обр. Той ми преля възторга си. 2. Пълня съд с течност повече, отколкото може да побере: препълвам. Малка им мома служеше — / секому чаша налива, / а на Стояна прелива! Нар. пес. 3. За вода и др. — излизам извън препълнен съд или брегове и др. Изведнъж се сети, че кофата може отново да прелее и да потече по дъските. Орлин Василев. Донесе му тя две бели медени пити, напоени и прелели от мед като сълза. Дим. Талев. || Обр. Сърцето ми е пълно и прелива от тиха радост. Вазов. Лицата на всички тия хора сияеха…, радостта им преливаше заедно с виното от чашите. Дим. Ангелов. Тогава омразата, която беше се набрала в душата му, преля, причерня му на очите. Йовков. 4. Диал. Извършвам обред, като изливам вино или вода над гроб. Преляха, и двата гроба с вино, напълниха кандилото със зехтин и го запалиха. Влайков. преливам се, прелея се страд. □ Преливам от пусто в празно (книж.) — говоря или върша безполезни неща. Чашата на търпението преля (неодобр.) — изчерпа се всичкото търпение.
|