премаля̀вам, -аш, несв.; премалèя, -èеш, мин. св. премаля̀х, прич. мин. св. деят. премаля̀л, -а, -о, мн. премалèли, св., непрех. Силно отпадам, загубвам сили, прилошава ми; отмалявам. Той завари жена си и майка си премалели от страх. Вазов. Макар че правеха чести почивка, те премаляваха. Вазов. Хайде, сипвай да похапнем, че премалях. А. Каралийчев. Призори баба хаджийка премаля за сън. Дим. Талев.
|