премàхвам, -аш, несв.; премàхна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. премàхнат, св., прех. 1. Махам, отстранявам напълно нещо; унищожавам, заличавам. Атанас ми разправи, че първото му дете чезнело от някаква непозната болест, която ни бабички, ни ходжи не могли да премахнат. Вазов. Да, необходимо е да се запознае с хората, да премахне разликата, която се чувства между него и редовия екипаж. Д. Добревски. 2. Разг. Погубвам, убивам. Еньо ставаше все по-грозен и пo-страшен под гнета на мисълта да отмъсти на брата си, да го премахне. Елин Пелин. Аз съм длъжен да открия престъпника и да го премахна. М. Марчевски. Селяните го съветвали да премахне кучето. Вазов. премахвам се, премахна се страд. Симо трябва да се премахне. В. Друмев. Трябва да се премахне всичко, което пречи на свободата. Д. Немиров.
|