премèждие, мн. -я, ср. Избегната опасност за живота, за съществуването на някого. Далеко подир полунощ Огнянов, след доста премеждия, се завърна на укреплението. Вазов. По бледното ѝ и малко измъчено лице още се познаваше премеждието, което беше прекарала. Йовков. Колко премеждия беше прекарал той през своя дълъг живот! Колко пъти беше се отървал от явна смърт! Д. Калфов. || Опасност за живота, за съществуването на някого; беда. Той реши да се хвърли всецяло в борбата, която се готвеше, и в премеждията, и в неизвестността ѝ. Вазов.
|