премèрвам, -аш, несв.; премèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Меря определено количество; измервам, отмервам. Аце Кутрев спокойно, с бавни движения премерваш и подаваше от стоката си. Дим. Талев. Там пише, че нивата ви е... десет декара, а като я премеря, ще излезе, че е двайсет. Йовков. Премервам температурата. || Опитвам дали подхождат, дали ми стават дреха, обувки и др. Заприказвахме се и забравих да ида да премеря новата дреха, що ми донесе модистката. Вазов. 2. Прен. Преценявам с поглед. Сетне му подаде да облече новите дрехи... Изгледа го, премери го от глава до пети. Дим. Талев. Ей сегинка ще го сконтим юнака, на консул да заприлича — рече дрехарят и, като премери с поглед малкия от темето до ходилата, откачи едно бозаво палтенце от стената и го нахлу върху памучната му антерия. Чудомир. премервам се, премеря се възвр. и страд. Премерете се да видите кой е по-висок. □ Премервам (меря) на око (разг.) — определям с поглед приблизителното тегло, дължина, качество и др. Кочо взе медния лист в ръцете си, а веждите му се свиха на възел, премери го тъй, на око, поогъна го и пак го премери. Дим. Талев. Премервам (меря) си думите (разг.) — добре внимавам какво говоря. Младият Бабулев почука тихо с бастунчето си по пода, пое си дъх и премерваше всяка своя дума. Дим. Талев. Премервам (меря) силите си с някого (разг.) — проверявам, сравнявам в борба, в състезание силите си с някого.
|