премѝгвам, -аш, несв.; премѝгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Мигвам няколко пъти, обикн. когато нещо ми пречи да гледам добре или когато съм смутен. Дядо Груйо току премигна с очи, дигна тояжката пред трактора и викна, та процепи къра. Кр. Григоров. || Обр. От синия купол ни гледат хиляди звезди и премигват със златните си ресници. Кр. Кюлявков.
|