прèмил, -а, -о, прил. Който е много мил, много обичан; извънредно мил, скъп. Ах, напразно стар се спомен тъй сили / да направи песните ми премили! П. Р. Славейков. За втори път и много скоро едно след друго тя преживяваше една и съща мъка — премила, отгледана рожба да се бори пред очите ѝ със смъртта. Дим. Талев.
|