|
премѝрам1, -аш, несв.; премрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. премря̀л, -а, -о, мн. премрèли, св., непрех. Разг. 1. Изгубвам съзнание; припадам. Премирала на улицата, заливали я с вода. Вазов. 2. Прен. Изпитвам много силно вълнение, обикн. скръб, страх, съмнение и под. Утринта премени скъпи / тя скритом прибира, / вечер хладен мудно иде, / сърце ѝ премира. Вазов. За миг тренът спря и отново замина, / обвит в бяла пара и пушек. / Мария го гледа премряла, изстинала. Багряна.
премѝрам2, -аш, несв. и св., прех. Давам премия, награждавам. А сега вие ще чуете едно истинско чудо. Ще излезе една ваша землянка — българка, която бе премирана на младежкия фестивал в Будапеща за изключителното ѝ пеене. Н. Фурнаджиев. премирам се страд.
|