премрèжвам, -аш, несв.; премрèжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. За сълзи, дим, сняг и под. — преча да се вижда добре, замъглявам погледа. Сълза премрежи взорът му отчаян — / заплака безнадеждно той горчиво. К. Христов. Ситен дъжд шибал по лицето му и премрежвал очите му. Йовков. Кръв на врагове покри като порфира полето — и дим на победна клада премрежи очите. Н. Райнов. □ Премрежвам очи (поглед) — притварям очи, обикн. под влияние на някакво чувство, мисъл и под. Тя изпъна ръце със скопчени едни в други пръсти, премрежи очи и въздъхна. Йовков. Бодила забеляза, че го слушат, премрежи очи и се унесе, засвири от сърце песента на Индже войвода. К. Петканов.
|