премъ̀дрост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Старин. Ум, мъдрост. Близо до тях беше св. Симеон Стълпник, осенен от духа на божията премъдрост. Елин Пелин. 2. Прен. Ирон. Мъдра мисъл, мъдро изказване; мъдрост. Тоя симпатичен проводник на турската премъдрост в стопанското училище притежаваше до изумителен начин способността да лъже. Вазов.
|