премълчàвам, -аш, несв.; премълчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Нарочно пропускам да кажа нещо, което зная, което се е случило. Той премълча да ѝ обади какво е чула за нея майка ѝ. Вазов. 2. Мълча, не говоря за нещо, което преживявам, което ме засяга, обижда. Женитбата на Борис... засегна чувствително нейното честолюбие и майчинска гордост, но тя премълча своята болка, за да не смути с нищо неговата радост. Дим. Талев. премълчавам се, премълча се страд.
|