премя̀там се, -аш се, несв.; премèтна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Извършвам кръгообразно движение с тялото си, обикн. през глава; преобръщам се. Заекът е далеч, премята се из тревата. Йовков. Лисугерът се преметна през глава, опашката му описа широка дъга. Ем. Станев. || Падам надолу с главата през някаква преграда. Но когато стигнаха високия мост, неочаквано водачът на страшната дружина се преметна през мостовата ограда, разпери ръце и цамбурна надолу с главата в дълбокия вир. А. Каралийчев. 2. Прекатурвам се, преобръщам се. Бълнуването растеше, лодката се хлъзгаше,... поваляше се на всички страни и на всеки миг плашеше да се преметне. Вазов. 3. Прехвърлям се, прескачам през нещо, преминавам някаква преграда. Преметнах се през плета и се скрих в двора. || Отмествам се, заемам друго положение. Широката плетеница на косата ѝ беше се преметнала красиво на гърдите ѝ. Вазов. □ Сърцето ми се преметна — сепнах се, стреснах се от нещо неочаквано, изненадващо. Победа! — извика внезапно Красимира. Теодориното сърце се преметна в гърдите ѝ. Вазов.
|