пренàсям, -яш, несв.; пренесà, -èш, мин. св. пренèсох, прич. мин. св. деят. пренèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. Нося, отнасям от едно място на друго. Най-напред пренесоха Индже до пруста на къщата, в двора на която беше паднал. Йовков. Той беше огняр — / пренасяше с коша кюмюр. Вапцаров. || Нося през нещо, през някаква преграда. Теодосий си спомни... за оня синеок благ калугер, който го пренесе на гърба си през реката, а после го нагости с пъстърва. Ст. Загорчинов. Коню ле, Дореянче ле, / можеш ли мина през Дунав, / можеш ли да ме пренесеш? Нар. пес. || Обр. Припомням, напомням за нещо, будя спомени, асоциации. И той не можеше да се насити на тия уединени разходки. Те го пренасяха в друг, сладостен и далечен мир. Вазов. 2. Изменям посоката на нещо, прехвърлям от една страна на друга. Нашата батарея пренесе огъня си на тая страна. Йовков. 3. Грам. При писане — отделям част от дума, която стои на края на реда така, че една част от нея да мине в началото на следващия ред. 4. Финанс. Записвам сбора от една страница на сметководна книга в началото на следващата нова страница. 5. Прен. Изживявам, преживявам вълнение, скръб, обида и под.; изтърпявам, понасям. И мълком тя пренасяше обиди / от някога обичния си мъж. П. П. Славейков. Клетата му майка не пренесе тия жалби. Влайков. пренасям се, пренеса се страд.
|