пренебрежèние, мн. -я, ср. Надменно, високомерно отношение към някого или нещо. И ако съзнанието за хубостта си, което имаше, я караше да гледа на всички други жени с пренебрежение и от високо, при Ганаила ѝ се струваше, че иде като при равна. Йовков. || Непроявяване на интерес; незачитане, немарене. Върнах се в каютата и набързо сложих спасителната риза, към която се бях отнасял с пренебрежение. Г. Белев. Дори и двамата им калфи забелязаха това негово пренебрежение към работата. Дим. Талев.
|