препѝпвам, -аш, несв.; препѝпам, -аш, св., прех. 1. Разг. Пипам, опипвам изцяло. Най-много се въдят (раците) в подмитите от реката туфести върбови коренчета... Намериш ли над някой подмол такава туфа, не бива да я отминаваш. Препипай я грижливо отвън, заври пръсти между коренчетата и ще видиш как раците висят на гроздове по тях. Орлин Василев. 2. Жарг. Ограбвам, обирам. Тоя човек имаше парици... — Имаше.... — Не може ли да го препипаме? Елин Пелин. препипвам се, препипам се страд.
|