препѝсвам, -аш, несв.; препѝша, -еш, мин. св. препѝсах, св., прех. 1. Пиша още веднъж написан текст. Той хвалеше прилежанието му, изкуството, с което умееше да рисува със злато и червена боя заглавни букви и разни други украшения в светите книги, които преписваше. Йовков. След това Борис взе от склада една пишеща машина и се залови да препише изложението на чисто. Дим. Димов. 2. Пиша, като използвам по непозволен начин нещо, което друг е написал, не работя самостоятелно. Учителят гледа навън, а момчето напред си протяга вратлето — наднича през два чина в чужда тетрадка, преписва... от Радка. Мих. Лъкатник. Арбузов преписва чужди трудове и туря името си под тях. Вазов. 3. Юрид. Прехвърлям върху друго лице правото си на собственост на имот. Митуш използува гнева му (на баща си) и го склони да му препише една трета от имота, а къщата да му прехвърли чрез трето лице. Г. Караславов. преписвам се, препиша се страд.
|