прèписка ж. 1. Само ед. Размяна на писма с някого; кореспонденция. Но Величков скоро замина за Париж да следва правните науки... Ние водехме редовна преписка. Вазов. Прочитам изново сега преписката между Николая / и Бориса. Величков. 2. Разменени служебни писма по някакъв въпрос. Ръководителят на отдела продължаваше съсредоточено да разглежда преписката, която беше разтворил пред себе си. А. Гуляшки. Дознанието бе приключено и преписката препратена на военно-полевия съд, където се образува дело. Дим. Ангелов.
|