преплѝтам, -аш, несв.; преплетà, -еш, мин. св. преплèтох, прич. мин. св. деят. преплèл, св., прех. 1. Кръстосвам, сплитам в едно два или повече предмета. Увлякоха се в борбата. Свалиха връхните си дрехи..., преплетоха ръце. Ту единият, ту другият падаше. К. Петканов. Петър плет плете, по три пръта преплита. Погов. 2. Плета повторно, изплитам наново нещо разплетено. Преплитам чорап. преплитам се, преплета се страд. □ Преплитам нозе — при ходене стъпвам несигурно, спъвам се. Изведнъж конят се препъна, преплете нозе и стремглаво полетя към земята. Йовков.
|