преподòбие, мн. -я, ср. Църк. Обикн. в съчет. с местоим. ваш, негов — титла на висше духовно лице, на архимандрит или обръщение към висше духовно лице, архимандрит за израз на уважение. Негово преподобие. Ваше преподобие.