препрàвям, -яш, несв.; препрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя, изработвам нещо по нов начин; преработвам, преустройвам. Новият стопанин преправи къщата на бея, като в разни времена добави към стария дом няколко пристройки. Орлин Василев. След обеда Кристало изнесе на двора шевна машина и почна да преправя за Аликс една от старите си басмени рокли. Дим. Димов. 2. Давам друг вид, друг облик на нещо, на някого; преобразявам, променям, изменям. Ех, ама нà, такъв е светът! Не можеш да го преправиш! Влайков. Сенка излезе по-твърда от баща си. И той не се преправя лесно, ала преправи го момичето. Вярвайте, пo-друг човек стана. Кр. Григоров. Стори ме, боже, преправи, / на малка пойна птичица, / на сива бяла гълъба — / високо да си подхвръкна, / високо, в сини небеса. Ц. Церковски. 3. Променям истинския, действителния вид; преиначавам. И увлечен в мечтите си, Боянов неусетно преправяше спомените си, преиначаваше, преувеличаваше, измисляше. Йовков. Той говори с преправен глас. преправям се, преправя се страд.
|