препрèчвам, -аш, несв.; препрèча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям нещо напреки. Дядо Цоно... от някаква болест беше просто прегънат надве и не можеше да ходи инак, освен като препречи тоягата си отзад на кръста и се залови с ръце за двата ѝ края. Йовков. 2. Кръстосвам два или повече предмета, обикн. за да спра движение, да затворя, преградя нещо; прекръстосвам. Прибраха от гората всички свои вещи..., препречиха с пръти и шума входа на колибата и отидоха да живеят горе, в малката каменна къща на площадката. Дим. Талев □ Препречвам пътя — спирам, затруднявам движението. Когато колата стигна до тях, Кина препречи пътя на конете. Вазов. Дълго вървя тъй Теодосий... На едно място канара препречи пътя. Ст. Загорчинов. препречвам се, препреча се страд.
|