препỳскам и препỳщам, -аш, несв.; препỳсна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Прех. и непрех. Карам кон или друго животно да тича много бързо. Мирчо смуши своя кон и препусна напред. К. Петканов. Доганджиите нададоха ловджийските си викове и препуснаха конете си. Йовков. 2. Непрех. За кон, каруца, човек и др. — тичам, движа се бързо, силно. Конете на една кола бяха се подплашили и бясно препускаха. Йовков. На отсамния край на Койнево имаше едно гумно...; четири коня непрестанно препускаха около стожера. Дим. Талев. 3. Непрех. Разг. Ирон. Принуден съм да ходя много насам-нататък по работа. Ха... отскочи до халите,... ха на парфюмерията!... И аз препускам по цял ден, бягам като раздавач от бързата поща. Чудомир. препускам се, препусна се страд.
|