препъ̀вам, -аш, несв.; препъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. препъ̀нат, св., прех. Преча на движението на някого, който върви; спъвам. Отби се по една горска пътека и се насочи към кошарите.... Дъбовете го шибаха, а камъните го препъваха. К. Петканов. Протегнахме едно въже преко пътя и препънахме коня му — продума гордо Нистор. Ст. Загорчинов. || Прен. Преча на нещо; спъвам. Речеш ли да забогатееш, да ги надминеш, ще те препъват, ще ти пречат и няма да ти позволят. Чудомир. препъвам се, препъна се страд.
|