препъ̀вам се, -аш се, несв.; препъ̀на се, -еш се, мин. св. -ах се, се., непрех. 1. При вървене удрям крака си о някаква пречка, която не съм забелязал; спъвам се. Препъна се в една къпина и падна по очите си. К. Петканов. || Ходя несигурно, понеже нещо ми пречи на вървежа. Тя се препъваше в дългата си рокля. 2. Прен. Не говоря плавно, запъвам се при говорене. Ученикът от смущение се препъваше при отговорите.
|