пресèквам, -аш, несв.; пресèкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Преставам, свършвам се; прекъсвам се, спирам се. Все по-често и по-често хората се питаха: ще има ли край на глада и немотията, ще се свършат ли непоносимите страдания, ще пресекнат ли вестите за убити, ранени, пленени, осакатени. Г. Караславов. Сядаме. Отново екват смях, задевки през задевки — и до късно не пресекват. П. П. Славейков. Локомотивът свирва и съскащата от ноздрите му пара пресеква внезапно. Св. Минков. В това време хаджи Пени погледна Конда и гласът му за миг пресекна. Д. Немиров.
|