прèсен, пря̀сна, пря̀сно, мн. прèсни, прил. 1. Който е от скоро приготвен, току-що получен, добит; непрестоял, неразвален. На извора ме почакай, / биволи до кат напоиш / аз с бели менци ще дойда / за прясна вода студена. П. Р. Славейков. Станка изтича в кухнята и след малко се върна с голяма чугунена чиния, пълна с дребни, пресни, изпържени рибки. Г. Караславов. Пресни яйца. Пресен хляб. Пресни зеленчуци. || За цвете, трева, плод и под. — който не е изгубил още свежестта си; неувехнал, неизсъхнал, неизсушен. Ливадите бяха окосени, но купите още стояха по тях и въздухът беше наситен с мирис на прясно сено. Дим. Ангелов. Искам да напълня вазата с пресни цветя. Утре е твоят рожден ден. Д. Немиров. Те носеха със себе си пресни и сушени плодове и други неща за ядене, които искаха да пратят на братята си. И. Волен. 2. Прен. Чист, свеж, прохладен. Но една заран слънцето изгряло. Отворили прозореца. Лъхнал пресен въздух. Дора Габе. Гърдите волно пресен въздух дишат. Ем. п. Димитров. 3. Прен. Който е отскоро; неотдавнашен. Времето се промени и една нощ върху стария сняг наваля нов, пресен. Йовков. 4. Прен. Нов, неизтощен, неизморен. Там чакал пари, за да се завърне в своето отечество, където с пресни сили ще се залови да принася полза на своя мил народ. Мих. Георгиев. □ Прясна пита (погача) — пита, замесена без квас. Прясно масло — масло, получено от мляко, непретопено. Прясно мляко — течно, неподквасено мляко.
|