пресѝлвам, -аш, несв.; пресѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Карам някого или нещо да работи повече, отколкото му позволяват силите, възможностите; преуморявам, изморявам. Конете са много уморени, но ще ги пресилим да ни изкарат от тук и ще се вмъкнем в някоя гора. Вазов. Тя го заговори, попита жънат ли вече, спомена нещо и за Нона — да не я пресилват много с кърска работа. Г. Райчев. Не пресилвай мотора. 2. Остар. Принуждавам някого да извърши нещо против волята си; насилвам. Ако щете, санким, допълня бай Ганьо, — няма да те пресилвам. Ал. Константинов. пресилвам се, пресиля се страд.
|