пресѝлен, -а, -о, прил. 1. Прич. мин. страд. от пресиля. 2. Като прил. — а) Който не е естествен и непринуден; неискрен, фалшив, престорен. Той се мъчеше да се усмихва, но усмивката му беше пресилена и гузна. Йовков. б) Който не е съобразен с фактите, с действителното положение; преувеличен, неточен. Всичко това ми се виждаше пресилено и преувеличено. Йовков. Тая оценка бе пресилена, тя не отговаряше напълно на действителността.
|