пресѝчам, -аш, несв.; пресекà, пресечèш, мин. св. преся̀кох, пресèче, прич. мин. св. деят. преся̀къл, -кла, -кло, мн. пресèкли, св., прех. 1. Чрез сечене правя нещо на две части. На кръста му беше препасана знаменитата сабя, с която беше пресякъл на две турчина и кадъната, както казваше преданието. Вазов. 2. Минавам през нещо, като обикновено го разделям на две части, на две половини; разполовявам. Слезе в реката, която пресичаше селото на две дълги половини. К. Петканов. Между Братово и тяхното село лежеше малка горичка; пътят я пресичаше. Г. Райчев. Тъкмо на мостчето над воденичната вада, която пресича пътя и се губи под висок върбалак, ние се срещнахме. Н. п. Филипов. Равнината пресича правата в тази точка. 3. Заграждам, препречвам пътя. Скали, озъбили се, пътя им пресичат. Багряна. 4. Минавам през нещо, през някъде, отивам на отсрещната страна; прекосявам. Янко пресече бързо площада. Ем. Коралов. После (лисицата) пресече шосето и влезе в младата дъбова гора. Ем. Станев. 5. Прен. Спирам действието на нещо; прекъсвам. Той пресичаше всеки опит на съдиите, прокурора и „защитата“ да намалят политическото значение на процеса. Ст. Благоева. 6. Прен. Прекъсвам говоренето, думите на някого, не го оставям да се доизкаже. Той почна да разправя нещо смешно…, а тя отведнъж го пресече и му извика: — О, как лъжеш! Елин Пелин. 7. Причинявам отделянето на по-твърди частици или на утайка в течност. Пресичам мляко. Внимавай да не пресечеш супата, като я застройваш. 8. Предотвратявам или спирам спиртна ферментация. Пресичам вино. пресичам се, пресека се страд. □ Нещо ме пресече (разг.) — усетих много силна, остра вътрешна болка. Пресече ми котка път (разг.) — ще претърпя несполука, неуспех. Пресякоха ми се краката (разг.) — развълнувах се, уплаших се.
|