пресѝщам, -аш, несв.; пресѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Насищам до краен предел, до последна степен. Въздухът е преситен с водни пари. 2. Прен. Прекалявам в задоволяването с нещо, от повтаряне на едно и също нещо; омръзвам, дотягам. Светът, в който живееше, я беше преситил. Дим. Димов. пресищам се, преситя се страд.
|