пресѝщам се, -аш се, несв.; пресѝтя се, -иш, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Насищам се до краен предел, до последна степен. Разтворът се е преситил. 2. Прен. Омръзва ми, дотяга ми нещо, с което съм прекалявал. Ядох, ядох, ядох, дорде ми прилоша, отвратих се, преситих се и до ден днешен не съм помислил вече за баклава. Чудомир. Никой от казанджиите наоколо не отиде да погледне с какво бяха натоварени трите коли — преситили се бяха людете в Преспа на стоки и товари. Дим. Талев.
|