прескàчам, -аш, несв.; прескòча, -иш, мин. св. -их, и прескòкна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Прех. и непрех. Скачам през нещо, прехвърлям се със скок през нещо. Стоян вървеше нататък с широки стъпки и, тъкмо се канеше да прескочи един трап, край него се стрелна Шаро. Дим. Талев. Дворната врата беше залостена и той прескочи през зида. Дим. Ангелов. 2. Непрех. Скачам от едно място на друго. Преминах реката, като прескачах от камък на камък. || Прен. За поглед, мисъл и под. — пренасям се, прехвърлям се от един обект на друг. Лицата на всички бяха брадясали и изпити. Погледът на Момчил прескачаше от един на друг със зорко внимание. Ст. Загорчинов. От юничето и воловете въображението му прескачаше и по-нататък: представяше си той... и от ратайството да се избави и да си стане самичък арабаджия. Влайков. 3. Прех. Пропускам, изоставям някого или нещо от определена редица. След тях разсилният извика поп Деяна да влезе при големеца, като прескочи останалите. Вазов. Полковникът зачете...; искрящите му от безумие очи прескачаха по цели редове. Св. Минков. || Разг. Не извършвам нещо, което обикновено върша. Без вас ще ни бъде празно тука... Дори на наша Руса ѝ домъчнява, когато прескочите да не додете. Ст. Костов. Няма да отидем на екскурзия. Тая неделя решихме да прескочим. 4. Непрех. Разг. Отивам за малко някъде; отбивам се, наминавам. В сряда ще прескокна в София и тогава ще дойда да ви видя. Вазов. Твърде слабо съм запознат с положението в ротата... До дружините не ми остава време да прескоча, та камо ли до ротите. Вежинов. прескачам се, прескоча се, прескокна се страд. и взаим. □ Прескочих трапа (разг.) — отървах се от смърт, от смъртна опасност; останах жив, спасих се. А ти видя ли дядо Божин? Оздравя ли той? — Не съм го видял, Тошко... Но, както ми казаха, няма да може да прескочи трапа. Дим. Ангелов.
|