преслèдвам, -аш, несв., прех. 1. Гоня, за да настигна, хвана някого или нещо. Той хукна като призрак през полето... А кучетата немилостиво и свирепо го преследваха. Елин Пелин. Шумът на гората се засилваше, а на него му се струваше, че коне тичат и го преследват. К. Петканов. Революционната войска преследва враговете към Петрохан. А. Каралийчев. 2. Издирвам и наказвам виновника на нещо. Наистина, за това престъпление не го преследваха законите, не го упрекваха и близките му. Ст. Чилингиров. По заповед от София се гонят и преследват нашите агитатори. Г. Кирков. 3. Създавам неприятност и мъчнотии на някого, когото мразя; преча. Турците го преследваха сега не толкова за това, че го считаха виновен, а защото мъстяха за брата му. Величков. Бях принуден да открадна... / Оттогаз ме не погледват, / все ме дирят и преследват / и ме гонят от света. П. Р. Славейков. Тебе те преследват тука моите врагове, нали? Вазов. 4. Задирям, ухажвам, гоня. Той е един нахал! – повтори Нанков: преследва жена ми. Вазов. Кажи ми какво да правя с това момиче: преследва ме, ревнува ме, а пък аз не мога да понасям такава тирания. Г. Райчев. 5. За мисъл, образ, чувство и под. — не оставям на спокойствие някого, не излизам от ума му. Целият ден ме преследваше тази миризма. Ал. Константинов. Щом дойда в тези места — страшният призрак ме преследва. Стаматов. Мичман Бакърджиев не можеше да издържа сам в обширния празен салон. Някакъв скрит страх го преследваше тук. Д. Добревски. 6. Прен. Стремя се към нещо, силно желая да постигна нещо. Обвиняемий, защо запалвахте систематически почти всички столични кинотеатри, кое ви подбуди към това и каква цел преследвахте? Елин Пелин. преследвам се страд.
|