престаря̀вам, -аш, несв.; престарèя, -èеш, мин. св. престаря̀х, прич. мин. св. деят. престаря̀л, -а, -о, мн. престарèли, св., непрех. Остарявам много, ставам много стар. Тя ще го чака, защото е готова да страда за него... Няма да престарее: тогава тя ще е само на деветнадесет години. Г. Караславов. Не ми е до песнички! — каза Евлоги. — Така ли? Да не би да си престарял? Че сега ако не пееш — кога? A. Гуляшки.
|