престѝж, мн. няма, м. (фр.). Добро име, влияние, което има някой в обществото. Името и богатството на Вълчана не само подигаха престижа на дружеството, но премахваха всяко колебание у членовете, улесняваха и най-трудното решение. Йовков. По този начин вие спасявате къщата, имотите, името си, възстановявате престижа си на благоразумен търговец. Дим. Димов.
|