|
престòл1 м. 1. Издигнат и украсен стол, на който сяда владетел, монарх и пр.; трон. В дъното царският престол в позлата, засенян от червен със златни везби балдахин. Вазов. 2. Прен. Власт на монарх. Свалям от престола. Възкачвам се на престола.
престòл2 м. Църк. Каменна четириъгълна маса в олтара на християнски храм. Там се мяркаше бялата глава на патриарха, изправен пред престола, зад който се издигаше черното разпятие. Вазов. От по-рано знаех, че по-старите калугери крият парите си под престола, дето седи разпятието. Мислят уж, ако някой влезе да граби, няма да бута светия престол. Ст. Загорчинов.
|